Преди да напуснеш, разбери какво точно те изтощава

Претоварването е на първо място: всеки втори участник казва, че сроковете и обемът работа надхвърлят времето, с което разполага. 62 % от изследваните са със средно ниво на прегаряне, а 11 % с високо ниво на риск. Това са почти трима от всеки четирима.

Жените в изследването се оказват по-уязвими от мъжете. Авторите сами уточняват, че извадката не е национално представителна!

Прегарянето не е резултат от една тежка седмица.

Изследването описва прегарянето като резултат от продължително натрупване на три неща: условията в работата, самата професия и личните черти. Около 60 % от участниците имат силна нужда от одобрение и стремеж към перфекционизъм. Затова въпросът „какво ме изтощава“ понякога има и отговор, който не е в длъжностната характеристика.

Ако тревогата, безсънието или изтощението не минават дори и след почивка, говори с личния си лекар или с психолог!

Изборът никога не е свързан само с професионалната област

За много жени решението за нова работа минава през редица въпроси - кой ще вземе детето, ако срещата се проточи, дали училищната ваканция ще е проблем, дали ще можеш да отидеш на преглед, без да се извиняваш.

Това не са „женски теми“, а работни условия, които решават дали една позиция е изпълнима, или само изглежда добре в обявата.

Разликата се вижда и в статистиката. Според НСИ през второто тримесечие на 2026 г. работят 67,3 % от жените на възраст 15–64 г. и 73,6 % от мъжете. Това са около шест работещи жени по-малко на всеки сто. Тези данни показват разликата, но не и причината за нея.

Отговори си на пет въпроса, преди да подадеш оставка

Смяната на работа не бива да се решава в най-лошата седмица. Когато си изтощена, всяка обява с „динамична среда“ звучи като спасение.

• Какво точно ме изтощава: заплатата, обемът, началникът, липсата на перспектива или собственото ми изискване всичко да е безупречно?
• Може ли това да се промени тук? Разговорът с ръководителя понякога променя повече, отколкото очакваш, а понякога потвърждава, че няма какво да чакаш.
• Какво ми трябва реално: доход, път до работа, график, спокойствие, учене, уважение?
• Мога ли да търся, докато още работя? Не винаги е възможно, но когато е, паниката е по-малка, а изборът е по-добър.
• Какво ще съм загубила и спечелила след година, не след седмица?

Следващата работа е стъпка, не спасение

Целта не е „работата на живота“, а следващата подходяща стъпка. Тя може да е с по-добра заплата, но с по-дълъг път. Може да е с по-малко престиж, но с по-спокойни вечери. Може да е в същата сфера, но при хора, пред които не се защитаваш всеки ден.

Никой не дължи на работодателя си безкрайна лоялност. Винаги дължиш на себе си честност - да разпознаеш кога оставаш от навик, от страх или от вина.

По данни на Евростат за 2025 г. петнайсетгодишните в България могат да очакват да прекарат в работната сила средно 34,6 години. Това е един от трите най-кратки трудови живота в ЕС. Дори така това са много години, за да ги прекараш на място, което ти взема повече, отколкото ти дава.

Не си длъжна да имаш готов план, за да признаеш пред себе си, че нещо не върви. Първата стъпка може да е разговор с ръководителя, обновено CV или час с обявите за работа - без обещание, че ще напуснеш утре.